Хан Кубрат  е син на кан Албури Аспар Аскал (593-602 г.) от рода Дуло. (Приложение І-3 – Списък на българските ханове в периода V-VІІ в.). В периода на Албури се споменават съвместни военни действия на българи и авари срещу Византия (том І, стр.16). Данните за смърта на Албури имат известни различия. Според Гази Барадж пряка отговорност за смъртта му носи аварският Хакан (том І, стр.17). Според Гази Баба по това време Албури е ослепял и падане от коня е причина за неговата смърт (том ІІІ, стр. 96). И при двата случая отговорни за смъртта му са аварите.

В периода 602-605г., поради непълнолетие на Кубрат, отговорността за българската държава поел Органа (Юрган Телес) от род Кюн-гарт, брат на жената на Албури. Той прекратил съюзническия договор с аварите и сключил договор с Византия. Отново обединил българската държава, която след смъртта на Албури се разпокъсала на 60 владения. Има сведения, че е посетил Константинопол и след сключването на договора с Византия, Органа с част от българите е приел християнството, а това създало недоволство срещу него.

След поемането на държавната отговорност от хан Кубрат, (Кур-бат, Курт, Хор) (605 г.) едно от първите му действия е да разпореди на брат си Шамбат организирането на армия за война срещу аварите, причинители на смъртта на тяхния баща Албури. 

Управлението на Хан Кубрат

Около 632г. хан Кубрат обединил прабългарите във воено-племенен съюз, наречен Велика България. Тя обхваща степите северно от Азовско и Черно море. Столица бил град Фанагория.

След смърта на хан Кубрат около (633г) петимата му синове още три години успявали да ударжат натиска на хазарите, но били принудени да отстъпят. Баян останал в старата родина и след кратка съпротива, коята дала възможност на другите четири племена да се изтеглят, се подчинил на завоевателите. Котраг повел хората се на север към средна Волга. Техните потомци основали силната Волжска-Камска България. Кубер с водената от него група се заселил край днешния град Битоля. Най-далече,в днешна Италия, достигнали прабългарите начело с Алцек. Аспарух (Исперих) повел своите българи към Северна Добруджа. Единсвен той създал държава, която съществува и до днес. България!!!

Стара Велика България

Останалите в Приазовието след хунската вълна прабългари са покорени през 567-568 г. от Тюркския хаганат. Тюркският натиск обединява прабългарските племена от земите край Азовско и Каспийско море. Начело с вожда на уногондурите Кубрат (Курт) (605-665) от рода Дуло през 631-632 г. те се освобождават от тюрките и създават голям военно-племенен съюз на западната граница на хаганата.

Византийските хронисти Йоан Никиуски  и патриарх Никифор наричат това политическо обединение Стара Голяма България. За кратко време тази България укрепва и влиза в орбитата на византийската политика в Северното Черноморие. Българските владения са непосредствен съсед на Византия и византийските хронисти пишат по-подробно за тях. Според Йоан Никиуски хан Кубрат е от стар знатен род и е племенник на хунския вожд Органа. Още като млад, вероятно в 619 г., той посещава Константинопол и приема християнството. През 635 г. той отново е във византийската столица, за да сключи мирен договор с император Ираклий (610-641). Мирът с Византия му е необходим, за да отхвърли окончателно тюркската заплаха. Договорът е началото на дългогодишно приятелство, което двамата владетели поддържат до края на дните си.

Хан Кубрат е силна личност с голям авторитет за прабългарските племена. Идеята за българска държавност в нейния ранносредновековен вид най-вероятно се заражда при неговото управление. Кубрат умира вероятно в 665 г., като завещава на своите синове да не се разделят, за да “не робуват на друг народ”. В продължение на три години след него управлява най-големият му син Безмер. Византийските хронисти го наричат Батбаян или Баян.

Още приживе на хан Кубрат хазарите, които върху развалините на Западнотюркския хаганат създават свой – Хазарски хаганат, притискат Велика България. След неговата смърт синовете му не спазват бащиния завет и се разделят. Най-големият Батбаян се подчинява на хазарите и започва да им плаща данък. Вторият син на Кубрат – Котраг, потегля на североизток и се заселва по средното течение на р. Волга. Той следва идеята за държавност на своя баща и поставя началото на т.нар. Волжко-Камска България, която просъществува до 30-те години на XIII в., когато е разгромена от татаро-монголското нашествие.

Третият син Аспарух пресича реките Днепър и Днестър и през 60-те години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос), в земите на днешна Южна Бесарабия. Византийският хронист Tеофан Изповедник разказва, че много скоро след това този “нечист народ” започва да напада земите южно от р. Дунав, които са византийско владение – територията от днешния гр. Шумен – на изток между Стара планина и р. Дунав.