Стотици години няколко големи хански рода, представляващи боилската аристокрация, управлявали българската държава. Аспарух и Тервел произхождали от стария род Дуло. Тяхното управление донесло много успехи на България. Всички боилски фамилии трупали огромна военна плячка. Затова признавали владетелските права на Дуло и в страната царял вътрешен мир. Но след смъртта на Север (753 г.), послендия хан от тази династия, нещата се променили. Неуспешните войни изострили апетитите за ханския престол. Родовете започнали жестока и кървава борба за власт. Трудно е да се изброят с абсолютна точност имената и редът на хановете, които постоянно се сменяли на трона. За 15 години шестима владетели управлявали Българи. Новите хански родове Вокил и Угаин издигали свои избраници, които бързали да се разправят с предшествениците си и техните поддържаници. Нито един хан от този период не умрял от естествена смърт. В междуособиците се включили и славянските вождове.

Така в хода на вътрешните борби се очертали две враждуващи групи. Едната, която се обогатявала от походите, искала войната с Византия да продължи до подобен край. Според другата, империята била важен търговски пъртньор и не бивало да се воюва с нея без причина.

Но най-сигурното средство на коварния император си останало войната. Между 756 г. и 775 г. Константин V организирал цели девет похода срещу България. Но въпреки че Византия била на върха на своята военна мощ, той не успял да доведе нито един от тях до край. Или бури разбивали корабите, или дворцови заговори го връщали от сред път. Така и не успял да осъществи мечтата си. Хан Аспарух начело на огромно множество конници, достатъчна сила, за да заплашва Източната Римска Империя, прекосява Дунав с ясната цел да завладее Мизия. Огромната североизточна територия на тогавашната България била счетена за непреспективна, поради факта, че лежала на пътя на азиатските народи, сеещи смърт и опустошение по пътя си. Доказателство за това е и последната война с хазарите, разцепила на две държавата, оставяйки източната й половина под самостоятелно управление. Още един фактор, свидетелстващ за истинността на това твърдение е мигновенното основаване на нова, уникална по мащаба си, столица.

Хан Аспарух се настанил в Онгъла, подготвил се, дошли ромеите, разбил ги, продължил войната на юг, подчинил Мизия, повърлувал из Тракия, сключил мирен договор с Византия, прибрал си данъка и продължил с уредбата на новозавладените земи. Чиста работа на гениален държавник. Няма смисъл да се самозалъгваме, че прабългарите са били такива, каквито са ни представени от византийските хронисти. Тоест едно полудиво, мърляво, подло племе, дошло да наруши блаженството на ромеите. Това е естествено действие, целящо да облекчи самочуствието на бъдните поколения ромеи, гледащи със страх на север, ослушващи се за гордите българи, от разказите на бабите им, които клали дядовците им из Балкана и пленявали майките им из Тракия.

С завидна вещина Аспарух успява да въведе ред в новите земи и да постави началото на българската държавност на Балканите, продължаваща до наши дни. Днес можем само да благодарим и да се кланяме пред спомена за този велик човек, сторил толкова много за самосъзнанието на съвременните българи, почитан от нас като създател на съвременната българска държава.